Византийска чиния с плетеница, XII век
Византийска паница с осемлъча розета, XII век

Предания

Тук са преданията, които Паталеница и Баткун са запазили за себе си: за една заровена черква, за името на селото, за крепостта, за един хайдутин и за една река. Разказани са наново, без нищо добавено. Под всяко пише кой го е записал и какво казват изворите.

Византийска паница с кръст от листа в зелено и охра, XII–XIII век

Заровената черква

Днешната черква „Св. Димитър“

Когато наближавали турците, в началото на XIV век, паталенци засипали черквата си с пръст, за да не я разрушат. Така тя се спасила, „куртулисала се“, и затова и до днес ѝ казват Света Куртулещица. С годините над нея израснала могила, а на могилата дива череша.

Около средата на XIX век един селянин вързал магарето си за черешата. Случайно видял, че от земята стърчи нещо метално. Разровил и намерил кръст. Тогава хората си спомнили старото предание за заровената черква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов могилата била разкопана и черквата отново видяла бял свят.

Според друга версия черквата открил пастир. След силна буря той видял, че на върха на могилата в югозападния край на селото е съборено голямо дърво, а до дънера му зее дълбока дупка. Селяните спуснали в нея двама мъже с въже и така намерили заровената черква.

Петър Гагов, който ръководил разкопаването, е погребан до олтара ѝ.

Какво казват изворите

Изследователите на сградата я датират в края на XII век. Стефан Захариев, който я описва през 1870 г., не споменава заравяне: за него черквицата просто „ся е увардила“ в една дъбрава, а името ѝ той извежда от Куркуа, името от мраморната плоча от 1090/91 г.

Записано: сайтът на селото „Паталеница и Баткун – познати и непознати“, 2005; втората версия: РИМ Пазарджик и bg.wikipedia.
Паницата: Византия, XII–XIII в., The Metropolitan Museum of Art (CC0).

Статията за „Св. Димитър“Мястото на картата
Византийска чиния с ястреб, който е хванал заек, XII век

Патила Еленица

Името на селото

В края на XII век, разказват в Паталеница, царица Елена, съпругата на цар Асен, минавала със свитата си през Баткунската крепост. На слизане от крепостта, там, където днес е селото, тя си счупила крака. От думите „упатила Елена“ станало името на селото.

Другата версия е по-дълга. Тогава тук нямало село, само гора. Посред гората каляската на царицата се счупила и от дърветата изскочили разбойници. Елена побягнала и стигнала до една колиба. В колибата живеела старица, сляпа и няма. Тя скрила царицата под старите си черги. Разбойниците дошли да търсят и в колибата, но старицата не им отговорила нищо: показала им очите си, че не вижда, и устата си, че не може да говори. Те си отишли.

Когато се върнала в двореца, царицата изпратила на старицата престилка, пълна с жълтици. С тях бабата вдигнала голяма къща на мястото на колибата. Там по-късно израснало село и го нарекли на онова, което царицата била патила: Патила Еленица. Оттам е Паталеница.

Какво казват изворите

Царица Елена е историческа личност: съпругата на цар Иван Асен I (1186–1196) и майка на Иван Асен II. След убийството на мъжа си през 1196 г. тя се замонашва под името Евгения и така я помни Синодикът на българската църква. Никой извор обаче не я довежда до Баткун. Името на селото се обяснява по-прозаично: най-често от черквата „Св. Пантелеймон“ (светецът и днес е патрон на селото, съборът е на 27 юли); други го свързват с преселници от село Пателе в Македония през XVIII век или с думата „път“.

Записано: сайтът на селото „Паталеница и Баткун – познати и непознати“, 2005.
Чинията: Византия, XII в., The Cleveland Museum of Art (CC0).

Малка византийска паница с брадато лице, X–XIII век

Трапезица и Калиянчо

Баткунион и ридът Трапезица на юг от него

На юг от Баткунион има местност Трапезица, със същото име като хълма в старата столица Търново. Преданието казва, че името го е дал болярин Иванко. Подгонен от византийците, той се укрил в Баткунската крепост, оттам ги разбил и започнал да управлява пловдивската област. Баткун станал негова лятна резиденция. Крепостта била разположена толкова подобно на Търново, че Иванко нарекъл мястото Трапезица. Тук обаче го настигнал цар Калоян: разбил Иванко и сринал до земята и крепостта, и града.

Последната част от преданието е стара. Още през 1870 г. Стефан Захариев пише за цар Калоян,

„кого-то тукашни-ты Българе наричятъ Калиянчо, кой-то е прѣвзелъ и развалилъ баткунскѫ-тѫ и пловдивскѫ-тѫ крѣпости.“

Какво казват изворите

Тук преданието стои по-близо до историята, отколкото изглежда. Иванко е истински: търновски болярин, който през 1196 г. убива цар Асен, мъжа на царица Елена от второто предание. След това бяга във Византия и получава командването на Филипопол. Около 1198–1200 г. се вдига срещу императора и край Баткунион пленява от засада протостратора Мануил Камица. Но седалището на Иванко е Филипопол, не Баткун; с Калоян той е съюзник, не враг; през 1200 г. го залавят с измама византийците. Калоян наистина превзема Филипопол, през 1205 г., и наказва жестоко жителите му. За Баткун такава вест в изворите няма. Името Трапезица е живо и днес: така се казва ридът на юг от Баткунион, на чийто най-нисък връх е крепостта Мирчова нива.

Записано: сайтът на селото, 2005; частта за Калоян: Ст. Захариев, „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“, Виена 1870, с. 60.
Паницата: Византия, X–XIII в., The Metropolitan Museum of Art (CC0).

Засадата на Иванко в „Баткунион“Крепостта на картата
Византийска паница с преплетени животни, XII–XIII век

Даян Делия

Даянов дол, югоизточно от крепостта

В турско време в Паталеница живял Даян Делия. Той пазел съселяните си от безчинствата на турците, а и на българските чорбаджии. Даян се влюбил в турско момиче, Айше. Турците следели срещите им и една нощ му устроили засада. Даян пробил обръча и избягал в гората. Там събрал хайдушка чета и при него дошли Атанас и Илия Качакови. Около десет години четата всявала ужас сред турците и преданието казва, че тъкмо заради нея те започнали да се изселват от Паталеница към Црънча.

Четата се криела в Тъмното дере. След смъртта на войводата хората го нарекли на негово име: Даяново дере. А Даян не паднал от турски куршум. Отнесла го лоша болест и в селото се говорело, че майката на Айше му е направила черна магия.

Какво казват изворите

Даян не е известен от друг извор освен преданието. Две неща в него обаче могат да се проверят. Името Даянов дол е старо: с него археологът Димитър Цончев (1944) и „Tabula Imperii Byzantini“ (1991) описват мястото на Баткунион, „между Коков дол и Даянов дол“. Дали това е Даяновото дере от легендата, не знаем, но е вероятно. А през 1870 г. Стефан Захариев описва Паталеница като изцяло българско село с 550 жители, докато в Црънча живеят и турци. „Делия“ значи смелчага, юначага.

Записано: сайтът на селото, 2005.
Паницата: Византия, 1100–1300 г., The Metropolitan Museum of Art (CC0).

Крепостта на картата
Византийска паница с риба сред врязани вълни, XI–XIII век

Половин река

Ерменската река, старата граница между Паталеница и Баткун

Край селото текат две реки, Селската и Ерменската. Някога били по-пълноводни и с тях се напоявали нивите и градините. Ерменската наричали още Половин река, защото, както разказва преданието, в турско време водата ѝ била поделена: денем я ползвали баткунци, а нощем паталенци. Реката била и границата между двете села. Днес границата я няма, Паталеница и Баткун са едно село от 1955 г., а реката е много по-малка.

Записано: сайтът на селото, 2005.
Паницата: Византия, 1000–1300 г., The Metropolitan Museum of Art (CC0).