Село Паталеница

Още от I век тук е функционирало тракийско светилище на Асклепий Земидренски — най-голямото извънградско светилище в римска Тракия, издигнато при управлението на император Траян (ок. 100—112 г.). В светилището е открит свещен извор, а надписите са на старогръцки. То е действало до края на IV век, когато е разрушено при антиезическите кампании на Теодосий I.

Между IV и VI век, в късната античност, на равната земя между Коков и Даянов дол е издигнат укрепен град — 22 декара зад стена, дебела 3,8 метра, с кръгла кула на източния ъгъл. Византийските хронисти го наричат Баткунион: през декември 1189 г. при него се бият кръстоносци и византийци, около 1198–1200 г. Иванко пленява тук протостратора Мануил Камица, а през зимата на 1255/56 г. Теодор II Ласкарис снабдява войската си в града и го разграбва на връщане.

Църквата „Свети Димитър“ датира от 1090/1091 г. — кръстокуполна сграда с около 70 запазени стенописа, сравними по качество с тези в Боянската църква. Обявена е за паметник на културата от национално значение. Баткунският манастир „Св. Петър и Павел“ пази 500-годишна лоза, смятана за най-старата на Балканите.

През 1872 г. Васил Левски посещава Баткунския манастир и основава революционен комитет. На 27 януари 1878 г. руската освободителна армия е посрещната при църквата „Успение на Пресвета Богородица“. През 1955 г. селата Баткун и Паталеница се обединяват под днешното име.