Селото през вековете

Каквото е останало в книжата на Паталеница и Баткун: от султанския регистър до последното преброяване.

Рисуван сандък за чеиз с букет от рози и лалета между два кипариса

Сандъкът е временен: от музея Фалтаис, Скирос (CC0). Ще бъде сменен със сандък от селото.

Ферман на султан Селим III със златна тугра в триъгълно поле от цветя — Ферман на султан Селим III, 1805–1806. Регистърът от 1796 г. е от неговото време.LACMA · обществено достояние

I · 1700–1878

Под османска власт

Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е издигната през 1708 г., пише старият сайт на селото: малка, еднокорабна, без купол и вкопана близо метър в земята.

На 14 септември 1796 г., при султан Селим III, властите записват в регистър всички мъже и момчета над седем години в Татарпазарджишката кааза. В Паталеница, която регистърът пише Patalince, са 180, всички християни. Сред тях са попът, чорбаджията, един сапунджия, един халваджия, един катранджия, трима терзии и трима овчари. В Баткун са 87 и един от тях държи баня.

Страница 26 от книгата на Захариев, Виена 1870, с описанието на Пателѣнча — Стефан Захариев, Описание на Татар-Пазарджишката кааза, Виена 1870, с. 26.

През 1870 г. пазарджиклията Стефан Захариев описва селото така:

„Пателѣнча, село край истокъ на баткунските развалины ¼ часъ и 2¼ къмъ югъ отъ града 2 черкви, 1 училище съ 20 учн. и 140 кѫщя съ 550 жит. Българе дръводѣлцы, скотоводцы и землѣдѣлцы, има 1 ягхана и 1 сапунджійницѫ.“

Ягханата е маслобойна. Сапунджия селото има още в регистъра от 1796 г.

През януари 1878 г., щом Пазарджик е освободен, за първи кмет на града е избран Иван Чунчев, роден в Паталеница през 1844 г.

Регистър KK.d 805 от 14.09.1796, по Ünlü 2022 · Захариев, Виена 1870, с. 26 · ДА Пазарджик, справочник 1969, с. 101 · за църквата: старият сайт на селото (2005)

Разтвор от Рибния буквар на Петър Берон с кит, делфин и птици — „Буквар с различни поучения“ на Петър Берон, 1824: последните страници с кита и делфина.Wikimedia Commons · обществено достояние

II · 1865–1923

Училището

Първото училище в селото е килийно. През 1865 г. в малка сграда до църквата „Успение“ учат 20 деца в четири отделения, а после продължават в манастирското училище. Двайсет ученици брои и Захариев през 1870 г.

Буквите в такива училища се учат по „Буквара с различни поучения“ на Петър Берон от 1824 г., първия български светски буквар. Наричат го Рибен заради кита и делфина на последните му страници.

Тук започва да учи и Иван Чунчев, роден в Паталеница през 1844 г. После учи при Йоаким Груев в Пловдив, учителства в Калофер, а през 1878 г. става първият кмет на освободения Пазарджик.

Ново училище, със средства, събрани от самите селяни, се строи между църквата и днешната здравна служба. Старият сайт на селото дава за него 1879 г. на едно място и 1868 г. на друго. Начело са Ангел Гюров и Ангел Разлоганов, а дървеният материал е докаран от Еловица.

През 1909 г. учениците са 153. От 1922 г. има и прогимназиален клас. На 15 април 1923 г. е положен основният камък на днешната сграда, построена от Костадин Бараков, и още през декември същата година децата учат в нея.

Училището носи името на Константин Величков. Книжата му от 1911 до 1944 г. се пазят в Държавния архив в Пазарджик.

Захариев 1870, с. 26 · ДА Пазарджик, справочник 1969, с. 63 и 101 · старият сайт на селото (2005): сградите, датите и имената

III · от 1909

Читалището

Читалище „Свети Пантелеймон“ е основано на 11 май 1909 г. Основатели са Трендафил Халачев, Георги Кърпелов и Христоско Тотков, а сред инициаторите е и Никола Разлоганов. Отначало читалището се помещава в едно чорбаджийско кафене.

Табелата му изписва иконописецът Балтов, който тогава работи в селото, и той донася образец за устав. Още през първата зима, 1909–1910 г., читалищната сцена играе „Хъшове“ и „Баташкото клане“. Първият библиотекар, без заплата, е свещеник Стоян Попов.

След 9 септември 1944 г. читалището е преименувано на Лазар Боснев. Атанас Чунчев е негов библиотекар и уредник от 1956 до 1990 г. Днес то отново носи името „Свети Пантелеймон – 1909“.

През 2006 г. сградата изгаря и новата е построена на същото място. Юлиана Пеева е председател на читалището 29 години, а от 2021 г. председател е Стоянка Йорданова.

Ако у вас има стар афиш, програма или снимка от читалищна представа, изпратете ни я: тази глава още няма свой документ.

Старият сайт на селото (2005) · вестник „Знаме“, 25.10.2021 · в Държавния архив в Пазарджик фонд на читалището няма (справочник 1969)

IV · от 1847

Общината и кметовете

Пет гербови марки на Царство България с лъв — Гербови марки на Царство България, каквито се лепят по общинските книжа.

Още в регистъра от 1796 г. Паталеница има свой чорбаджия. От 1847 до 1870 г. начело на селото е чорбаджията Петър Гагов, а след него Темелко Виранев е кмет осем години.

На 6 декември 1899 г. в Паталеница е основана земеделска дружинка, първата в Пазарджишка околия. Димитър Халачев е кмет от 1904 до 1919 г. През 1920 г. кмет става земеделецът Никола Разлоганов и при него се строят паметникът и новото училище.

Пощата е открита на 22 април 1922 г. През 1939 г. селото получава водопровод и ток, а на площада слагат високоговорител, по който се слуша Радио София. От 1946 г. има здравна служба, а от 1968 г. детска градина.

Паталеница и Баткун са отделни общини до 17 декември 1955 г., когато Баткун е присъединен към Паталеница. От 1958 до 1971 г. селото е към община Звъничево, после отново е самостоятелна община, а от 1978 г. е кметство в община Пазарджик. Днес кмет е Стоил Фърцов.

Книжата на двете общини от 1912 до 1945 г. се пазят в Държавния архив в Пазарджик. Имената на 36-те кмета от около 1800 г. насам и снимките на 24 от тях са събрани през 2005 г. на табло в историческата сбирка на селото. Търсим го, за да ги запишем тук всичките.

Ünlü 2022 · НСИ, Национален регистър на населените места · ДА Пазарджик, справочник 1969, с. 15 (фондове 408-К и 409-К) · старият сайт на селото (2005): кметовете и годините им

Грамота с държавния герб за войнишки кръст За храброст, 1913 — Грамота за войнишки кръст „За храброст“ на Йордан Тренков, 1913. Не е от селото: такава получават наградените в тези войни.Wikimedia Commons · обществено достояние

V · 1912–1918

Паметникът

В селото стои паметник с шадраван на 28-те мъже от Паталеница, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Издигнат е в годините на земеделското управление, когато кмет е Никола Разлоганов. Инициатори са той, Кузман Козарев, Димитър Темелков и Темелко Пеев. За да платят на майстора Борис Даскалов, от всяка къща събират по крина жито. На Йордановден хвърлят кръста в шадравана.

През 1973 г. паметникът е съборен заради кръста. Възстановен е през 1992 г. по стара снимка, с плоча и за загиналите във Втората световна война.

Старата плоча с имената, пише старият сайт на селото, лежи в градината вляво от паметника, под едно старо дърво. Търсим я, за да запишем тук имената на двайсет и осемте.

Старият сайт на селото (2005), страниците за паметника и за кметството

Страница 42 от списъка на населените места по преброяването от 1926 г. — Списъкът по преброяването от 1926 г., с. 42, където са Паталеница и Баткун.Главна дирекция на статистиката, 1930 · обществено достояние

VI · 1796–2025

Двете села в числа

Колко души са живели тук, знаем от четири вида книжа. Османският регистър от 1796 г. брои само мъжете и момчетата над седем години: 180 в Паталеница и 87 в Баткун. Захариев през 1870 г. намира 140 къщи с 550 души и 25 къщи със 100.

Хора в Паталеница и Баткун заедно, 1870–2025

Хора в Паталеница и Баткун
Година	Души	Бележка
1796	267	само мъже и момчета над 7 г.
1870	650	Захариев: 550 + 100 в Баткун
1926	2 443	1 795 + 648 в Баткун
1934	2 657
1946	2 930	най-много
1956	2 809
1965	2 412
1975	2 246
1985	2 064
1992	1 904
2001	1 583
2011	1 228
2021	1 124
2025	1 064	в края на годината

Преброяването на 31 декември 1926 г. записва 1 795 души в Паталеница и 648 в Баткун. Най-много са през 1946 г.: 2 930 в двете села заедно. През 1955 г. Баткун е присъединен към Паталеница, а всяко следващо преброяване намира по-малко хора. В края на 2025 г. са 1 064.

Ünlü 2022 (регистър KK.d 805) · Захариев 1870, с. 26 · Списък на населените места по преброяването от 31.12.1926 (1930), с. 42 · НСИ, Национален регистър на населените места

Маслодайна роза с бели цветове, табло на Редуте — Маслодайна роза. П.-Ж. Редуте, „Les Roses“, 1817–1824.The Cleveland Museum of Art · CC0Тютюн. „Köhler's Medizinal-Pflanzen“, 1887.Wikimedia Commons · обществено достояниеОриз. Ж. Т. Декуртилц, 1829.Wikimedia Commons · обществено достояние

Тютюн с розови цветове, ботаническо табло — Маслодайна роза. П.-Ж. Редуте, „Les Roses“, 1817–1824.The Cleveland Museum of Art · CC0Тютюн. „Köhler's Medizinal-Pflanzen“, 1887.Wikimedia Commons · обществено достояниеОриз. Ж. Т. Декуртилц, 1829.Wikimedia Commons · обществено достояние

VII · XVIII–XX в.

Поминък и събори

Регистърът от 1796 г. изрежда занаятите на селото: трима терзии, трима овчари, сапунджия, влачар, дюлгер, бъчвар, табак, халваджия, катранджия, воденичар и воловар. В Баткун има банщик, семепродавец, каменар и овчар.

През 1870 г. Захариев описва паталенци като дърводелци, скотовъдци и земеделци, със своя маслобойна и сапунджийница, а баткунци като дърводелци, въглищари и земеделци. Манастирът „Св. св. Петър и Павел“ тогава отглежда много черници за коприна и рози за розово масло.

Старият сайт на селото добавя ориз в ниските ниви, лозя, 150 до 200 декара рози, много орехи и черници. След Първата световна война идва тютюнът, който остава главният поминък и в началото на XXI век.

Селото има три събора: на 29 юни, Петровден, при манастира, където поклонниците преспиват на пода на църквата за здраве; на 27 юли, Свети Пантелеймон, в Паталеница; и на 15 август, Успение Богородично, в Баткун. За Гергьовден вижте Празници.

Ünlü 2022, с. 600 · Захариев 1870, с. 26 и 59–60 · старият сайт на селото (2005) · kmeta.bg, 20.08.2020 (трите събора)