Някъде около края на I век от Христа, на един горски склон в северните подножия на Родопите, група каменоделци започват да поставят основи на квадратна сграда. Мястото не е избрано случайно - в източния му ъгъл извира студена вода, пробила си път през варовика, за да излезе тук, сред дъбовете и габърите.
Работникът, който полага първия камък, вероятно не е знаел, че точно тук, през следващите триста години, ще идват стратези от Филипопол, центуриони от римските легиони, бенефициарии на областни управители, ветерани, съветници и обикновени тракийски селяни. Че стените, които строи, ще бъдат изписани с над двеста гръцки посвещения. Че това ще стане най-голямото извънградско светилище на Асклепий в цяла римска Тракия.
Но първо трябваше да дойдат болните.
Те идваха нагоре по пътеката - от долината на Марица, от Филипопол, от военните лагери край Никополис. Носеха оброчни плочки, сребърни монети, животни за жертва. Надяваха се, че богът ще им се яви насън.
Богът-лечител
Асклепий е син на Аполон и смъртната Коронида. Кентавърът Хирон го научил на лечителското изкуство - на познаване на билките, на хирургията, на тайните на тялото. Познанията му станаха толкова велики, че - според Пиндар - той възкреси мъртвец. Зевс не можа да търпи това нарушение на реда на света и го порази с мълния.
Но Аполон издейства синът му да бъде въздигнат сред боговете. Така Асклепий стана бог-лечител, на когото имаше светилища от Епидавър до Пергам, от Атина до тракийските подбалкани. Поклонниците идваха с една и съща молитва: изцели ме.
Практиката на лечение в светилищата на Асклепий се наричаше инкубация. Болните прекарваха нощта в храма. Вярваха, че богът ще им се яви насън - ще посочи лекарство, ще даде съвет, или просто ще ги докосне. На сутринта жреците тълкуваха съновиденията.
В Паталеница, на този горски склон, култът към Асклепий намери съюзник в нещо по-старо - в местната тракийска религия, която от векове почиташе свой собствен бог-лечител. Двете фигури се сляха в едно - така се роди Асклепий Земидренски.
Храмът
Сградата беше квадратна - 19 на 19 метра. Не огромна по стандартите на римската архитектура, но точно премерена за своята цел: зала, в която болните можеха да спят в присъствието на бога.
Стените бяха градени с местни речни камъни и варовик, прошарени с по три реда тухли на определени интервали - характерна римска техника, позната в Къркарийския рид още от I век. Между камъните течеше хоросан. Покривът беше дървен - това знаем, защото при разкопките в края на 30-те години на XX век беше открит слой от изгоряло дърво дебел 20 до 50 сантиметра, който се простираше над пода на цялата зала.
В източния ъгъл беше изворът. Не голям, но с постоянна вода - студена, бистра, и най-важното: смятана за лечебна. Около него бяха подредени оброчни плочки с изображения на Асклепий, дъщеря му Хигия (богинята на здравето) и внукът му Телесфор (богът на оздравяването). На дорийски капители, украсяващи вътрешни колони, се четяха надписи.
Сградата беше ориентирана югозапад-североизток - не по изискванията на гръко-римската архитектура, а по терена. Склонът е стръмен; ориентацията следва формата на земята.
Поклонниците
От всичко, което е оцеляло от светилището, най-ценни не са стените, нито капителите - а надписите. Над двеста оброчни плочки с гръцки текстове бяха открити тук, всички посветени на Асклепий. Те са каталогизирани в Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, том III, под номера 1115-1281 - това е най-голямата колекция от гръцки надписи от едно тракийско светилище.
Тези надписи рисуват картина на поклонник, каквато иначе не бихме могли да си представим. Кои идваха тук?
Стратези - военни управители на тракийски области, с имена като Дизала, Теребентий, Диодот. Първото запазено посвещение е от стратег Дизала, направено най-късно към 112 г. - при управлението на император Траян.
Съветници (bouleutai) от Филипопол - градската аристокрация на днешния Пловдив. Идваха с коли, следвани от свита.
Войници: един центурион, един преториански гвардеец, няколко бенефициарии (адютанти на високопоставени командири), един ветеран, оттеглил се след двадесет и пет години служба. Всеки един беше пропътувал стотици километри, за да благодари на бога или да моли за здраве.
Обикновени хора с тракийски имена - Бейтюс, Аулузелми, Мукатрал. Вотивна плочка с тракийски име до вотивна плочка на римски офицер. Две култури, една молитва.
„Κυρίῳ θεῷ ἐπηκόῳ σωτῆρι Ἀσκληπιῷ Ζυμιδρηνῷ εὐχήν."
„На господаря, бога, който слуша молитвите, спасителя Асклепий Земидренски - обет."
От оброчна плочка, II в. от Христа
Разрушението
Края на IV век беше време на промяна. Император Теодосий I издаде поредица от едикти (389, 391, 392 г.), които забраниха езическото богослужение в цялата империя. Храмовете трябваше да бъдат затворени. Идолите - унищожени. Жертвоприношенията - отменени.
Светилището на Асклепий Земидренски беше от онези, които не просто бяха затворени. То беше изгорено. Слоят от изгоряло дърво над пода - 20 до 50 см дебел - е белегът на една нощ, в която нечии ръце поднесоха огъня.
Оброчните плочки - онези, които бяха събирани триста години, изписани с молитви от стратези и ветерани, от болни и здрави - бяха намерени „разбити на малки парчета и разсипани".
Това не беше случайност. Това беше целенасочено. Вотивните паметници - онези красиви релефи с Асклепий, Хигия и Телесфор - бяха натрошени с чук и пръснати. Някой идваше тук, с инструменти и с решимост, за да изтрие следите на един бог, в когото никой вече нямаше право да вярва.
Но под пръстта и под изгорелите греди останаха надписите. Камъните. Костите от жертвените животни. Последната монета, датираща от управлението на Теодосий I, затвори триста години поклонничество.
Гората го върна
Хиляда и петстотин години гората расте над развалините. Варовикови блокове се търкалят по склона, обрасват с мъх, събират вода. Дивите круши пускат корени между тухлите. Дъбът става до дъб.
През 1885 година един чешки учен на име Карел Шкорпил - може би най-значимият изследовател на тракийското наследство в България - идва тук. Той не разкопава, а описва. Събира първите сведения, отбелязва петдесетина оброчни плочки, разказва на други учени за мястото.
Истинското проучване дойде през 1939 година. Археологът Димитър П. Цончев ръководи разкопките, които разкриват основите на сградата, изгорелия слой, монетите, надписите. Всичко е описано и публикувано - находките тръгват към музеите в Пловдив и Пазарджик.
Днес светилището е недействащ паметник - без охрана, без посетители, без път. Табели с надпис „СВЕТИЛИЩЕ НА БОГ АСКЛЕПИЙ" са закачени по дърветата, за да могат редките ентусиасти, които го търсят, да разберат, че са го намерили. Варовиковите камъни все още стоят в редици по склона. При дъжд водата все още излиза от извора - онзи същият извор, който преди две хиляди години е бил в ъгъла на залата.
Преди няколко години над обекта висна заплаха: концесия за добив на инертни материали. Тракологът Валерия Фол - ръководител на Института за защита на културно-историческото наследство - вдигна публична тревога. Обществен натиск временно спря плановете. Но „временно" е трудна дума, когато става въпрос за паметник, оцелял деветнадесет века.
Тъй като името „Паталеница" произлиза от „Пантелеймон" - ранен християнски светец-лечител - а самата църква „Свети Димитър" е построена върху основите на храм на Свети Пантелеймон, и в нея навремето е стояла колона с надпис за Асклепий: една хилядолетна линия на изцеление свързва това горско светилище със сегашното село.
Асклепий Земидренски е изгорен през 391 година. Неговото име - „Земидренски" - се запазва върху скромните парчета мрамор, прибрани в стъклени витрини в Пловдивския музей. Но мястото продължи да се нарича място на лечение. Сакралното не умира лесно.
Три имена, едно място, едно призвание: Асклепий → Пантелеймон → Свети Димитър. Три хилядолетия - от тракийския бог-лечител, през гръцкия Асклепий, през християнския мъченик-лечител, до паметника, който днес пази техните сенки.
Склонът си остава същият. Изворът тече. Гората диша. И някъде под мъха и варовика, двеста гръцки надписа продължават да мълчат в очакване на някой, който пак ще повярва, че това място може да изцели.
Източници
- Цончев, Димитър П. Храмът на Асклепий при Баткун. Археологически институт при БАН, София, 1941. - основната публикация на разкопките.
- Михайлов, Георги (ed.). Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae, vol. III, part 1, nos. 1115-1281. - корпус на гръцките надписи от светилището.
- Шкорпил, Карел. Описание на тракийските паметници в Пазарджишко. 1885. - първото документиране на мястото.
- Фол, Валерия. Светилища на бог-лечителя в тракийските земи. Институт за защита на културно-историческото наследство, 2015.
- Захариев, Стефан. Описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена, 1870. - първо споменаване на мраморния надпис, вграден в църквата „Свети Димитър".
- Late Antique Balkans: The Shrine of Asclepius near Batkun. labalkans.org.
- Светилище на Асклепий Земидренски. Guide Bulgaria. visit.guide-bulgaria.com.
Находките от светилището се съхраняват в Регионалния археологически музей - Пловдив и в Регионалния исторически музей - Пазарджик.